Пушкин беше добър с жените, но: Съдбата го наказа да се ожени за жената, за която не му беше позволено! Тя съсипа живота му за една нощ. 

 
 
Александър Сергеевич Пушкин е смятан за най-великия руски поет, основоположник на руския литературен език и основоположник на съвременната руска литература, 

Пушкин рано остава без родителска грижа и израства в семейния кръг, придобива любов към литературата и изучава френски език от домашни учители. Баба му му е разказвала много руски приказки и стихове, а най-голямо влияние върху него оказват френската литература и творчеството на Франсоа Волтер, Дени Дидро и Жан-Жак Русо. Пушкин започва образованието си в елитната гимназия в Царское село през 1811 г. и остава там до 1817 г. 

Публикува първото си стихотворение на петнадесетгодишна възраст, още като ученик, в сп. "Европейски вестник". След това започва да пише първата си голяма творба „Руслан и Людмила“, която е публикувана през 1820 г. Тази творба е базирана на приказки, които му е разказала баба му. Талантът му веднага е признат от литературните среди. 

Още на осемнадесет години Пушкин живее модерен живот и се облича много смело според последната мода. След като завършва училище, той получава работа в Министерството на вътрешните работи в Санкт Петербург. Тъй като обичал да пише саркастични и подигравателни стихове, адресирани до всички, особено към царя, на 21 години бил заточен в Южна Русия, където останал шест години. Неговите революционни стихотворения са цензурирани и забранявани. 

Само няколко дни след като заминава, докато се разхожда по брега на Днепър, Пушкин обмисля да се самоубие, като скочи в реката. Тогава той се разболя тежко. След продължително лечение заминава за Кавказ, където среща четирите дъщери на генерал Раевски – Катерина, Мария, Йелена и София. Те са неговото вдъхновение за много известни творби. 

След това заминава за Одеса, където живее една година и започва любовна афера с омъжена жена Каролина. Заради любовно писмо, което й пише, той е заточен в имението на майка си през 1824 г. В тишината и спокойствието на селото Пущин написва най-красивото си произведение – „Евгений Онегин“. Той получава вдъхновение да напише този роман в стихове от Анна Керн, жена, която среща в Санкт Петербург и която е омъжена за възрастен генерал. Той написа за нея: "Как е позволено на някой да бъде толкова красив? " В своя роман, публикуван през 1832 г., той описва тази нещастна любов между двама души. 

Пушкин се завръща в Санкт Петербург през 1826 г. и продължава работата си. След това се запознава с Наталия Гончарева, за която се жени през 1830 г. От всички жени, които го омаяха, красивата и разглезена Наталия успя да го привърже към себе си. Той имал четири деца с нея и издържал двете й сестри. Скоро разбира, че се е оженил за кокетна и необразована жена, която не чете книги. Страданието му се увеличи с времето и той вече не можеше да го поддържа финансово. 

През 1837 г. в града пристига френският емигрант Жорж Дантес, който открито съблазнява Наталия, а Пушкин му се присмива. Писателят му определи дуел на 8 февруари. Те се срещнаха на зазоряване и Дантес стреля пръв, улучвайки Пушкин в корема. 

Дантес също е ранен в дуела, но Пушкин е тежко ранен и умира в дома си два дни по-късно – на 10 февруари. Когато лекарят го попитал дали иска да види приятелите си, Пушкин отговорил: „Сбогом, приятели“, сочейки книгите в библиотеката си. 

Правителството се опасяваше от политическа демонстрация на погребението му и затова то се състоя само в присъствието на най-близките му роднини и приятели. Тялото му е кремирано тайно в полунощ и погребано в имението на майка му.